На 8 март бяха обнародвани в Държавен вестник  промените в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се въведе нов механизъм за скрининг
Investment Screening Bulgaria

На 8 март бяха обнародвани в Държавен вестник  промените в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се въведе нов механизъм за скрининг на инвестициите във връзка с     Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза.

Важно е да се спомене, че  с регламента се създава рамка за скрининг от държавите членки на преките чуждестранни инвестиции в Съюза на основания, свързани със сигурността или обществения ред, и за механизъм за сътрудничество между държавите членки и между държавите членки и Комисията. Регламентът обаче не засяга отговорността на всяка държава членка за опазване на своята национална сигурност и  не ограничава правото на всяка държава членка да решава дали да извърши или да не извърши скрининг на конкретна пряка чуждестранна инвестиция.

Европейската Комисия поддържа публично достъпен Списък на механизмите за скрининг, нотифицирани от държавите-членки, който се актуализира периодично. Може да го откриете на този линк.

Нека сега да разгледаме по-подробно какви са особеностите на скрининговия механизъм, възприети от българския законодател

На скрининг подлежат само преките инвестиции, направени от чуждестранен инвеститор.

Пряка инвестиция e инвестиция от всякакъв вид, имаща за цел установяването или поддържането на трайни и преки връзки между чуждестранния инвеститор и предприемача или предприятието, на когото или на което е предоставен капиталът, за да извършва стопанска дейност в България, включително инвестиция, която дава възможност за ефективно участие в управлението или контрола на дружество, извършващо стопанска дейност. Пряка чуждестранна инвестиция е и разширяването на съществуваща инвестиция, включително разширяване на капацитета на съществуващо предприятие, диверсификацията на производството на предприятие с продукти, които не са били произведени преди това, както и създаването на ново място за извършване на дейността или увеличаването на капитала на обекта на инвестицията под условие, че акциите бъдат придобити от чуждестранния инвеститор. Не е пряка чуждестранна инвестиция портфейлната (пасивната) инвестиция.

Чуждестранен инвеститор е:

  • лице, което не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или чието седалище не се намира в държава членка;
  • юридическо лице, чието седалище според устройствения акт е в държава – членка на Европейския съюз, в което контролът се упражнява пряко или косвено от: едно или повече физически лица, които не са граждани на държава – членка на Европейския съюз, едно или повече юридически лица, чиито седалища не са в държава – членка на Европейския съюз, или друго правно образувание, организирано съгласно законите на държава, която не е членка на Европейския съюз;
  • юридическо лице или друго правно образувание, чието седалище според устройствения акт е в държава – членка на Европейския съюз, в което по силата на договор или вътрешни правила едно или повече физически или юридически лица, установени в държави извън Европейския съюз, имат пряк или непряк контрол върху конкретната инвестиция, или което по силата на договор или многостранна сделка прави пряка чуждестранна инвестиция, попадаща в обхвата на този закон, от свое име, но за сметка на лице по предходните две хипотези.

Критериите, при които пряка чуждестранна инвестиция подлежи на скрининг, са следните:

  • Инвестицията има за предмет областите на дейност, посочени в чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/452 –  критична инфраструктура, била тя физическа или виртуална, включително свързана с енергетиката, транспорта, водите, здравеопазването, комуникациите, медиите, обработката или съхраняването на данни, въздухоплаването, отбраната, изборна или финансова инфраструктура, чувствителни съоръжения, както и земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на такава инфраструктура; критични технологии и изделия с двойна употреба, включително изкуствен интелект, роботика, полупроводници, киберсигурност, въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за съхраняване на енергията, квантови и ядрени технологии, както и нанотехнологии и биотехнологии; доставката на критични ресурси, включително на енергия или суровини, както и върху продоволствената сигурност; достъпа до чувствителна информация, включително лични данни, или способността да се контролира такава информация; или свободата и плурализма на медиите.
  • и отговаря на едно от следните условия:
  1. чрез осъществяването на инвестицията се придобива най-малко 10 на сто от капитала на предприятие, което оперира в страната, или стойността на инвестицията надвишава прага от 2 000 000 евро или левовата им равностойност;

или

  1. чрез осъществяването на инвестицията се придобива най-малко 10 на сто от капитала на предприятие, което оперира в страната и извършва високотехнологични дейности;

или

  1. осъществява се нова инвестиция, която надвишава прага от 2 000 000 евро или левовата им равностойност.

Въведени са и редица отклонения от установените критерии:

  • По изключение преките чуждестранни инвестиции, които са нови инвестиции или не надвишават прага от 2 000 000 евро или левовата им равностойност, могат да бъдат обект на разглеждане и разрешение от Междуведомствения съвет за скрининг по предложение на член на съвета с компетентност в съответния сектор, в който ще се реализира инвестицията, съгласувано с представите на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“.
  • На скрининг подлежат всички преки чуждестранни инвестиции с чуждестранен инвеститор Русия или Република Беларус.
  • На скрининг подлежат всички преки чуждестранни инвестиции в обекти и дейности от лица, които извършват дейности по производство на енергийни продукти от нефт и продукти от нефтен произход в обекти, част от или прилежащи към критична инфраструктура.
  • По мотивирано искане на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“ пряка чуждестранна инвестиция подлежи на скрининг, независимо от критериите, когато има данни, че същата може да окаже въздействие върху сигурността и обществения ред.
  • На скрининг подлежат преки чуждестранни инвестиции в обхвата на критериите, но без оглед на ограниченията за праг на инвестицията, когато в капитала на чуждестранния инвеститор има пряко или непряко участие на държава извън Европейския съюз, в т.ч. значително финансиране от държавен орган.
  • Когато чуждестранният инвеститор е дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, изречение първо се прилага, в случай че прякото или косвено участие на държава извън Европейския съюз в капитала на дружеството е по-голямо от 5 на сто.
  • Междуведомственият съвет за скрининг може служебно и по изключение да образува производство за проверка на пряка чуждестранна инвестиция, която би могла да бъде предмет на скрининг и по отношение на която не е подадено заявление за разрешение, в случай че е получено становище от Европейската комисия или сигнал, съдържащ достатъчно информация от държава членка. Когато вече е осъществена инвестиция, Междуведомственият съвет за скрининг взема решение за започване на производство за инвестиция, започнала до две години преди получаването на становището или сигнала.
  • В срок до три месеца от узнаването на ново обстоятелство, което е предпоставка за образуване на производство за скрининг на пряка чуждестранна инвестиция по реда на този закон, Междуведомственият съвет за скрининг може служебно и по изключение да образува такова производство.

Изрично в закона е предвидено, че за инвеститори от Съединените американски щати, Обединеното кралство Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Република Корея, Обединени Арабски Емирства и Кралство Саудитска Арабия  и държави с нисък риск, определени от Народното събранието по предложение на Министерския съвет, се прилагат  правилата за скрининг за държави – членки на Европейския съюз.

Процедурата за скрининг ще протича по следния начин:

1. Подава се заявление за издаване на разрешение до Българска агенция за инвестиции до Междуведомствения съвет за скрининг.

2. В срок до 3 дни след постъпването му БАИ проверява съответствието на заявлението и подадените документи с изискванията на закона и Регламент (ЕС) 2019/452 и го изпраща за разглеждане на Междуведомствения съвет за скрининг. В случай че заявлението не отговаря на изискванията се уведомява лицето, за да отстрани в срок до 7 дни несъответствията.

3. Междуведомственият съвет за скрининг в 45-дневен срок (може да бъде удължен еднократно с до 30 дни) от постъпване на заявлението, съответно от отстраняване на несъответствията по него, приема решение, с което:

  • издава разрешение за извършване на пряка чуждестранна инвестиция, ако инвестицията не засяга сигурността или обществения ред и няма вероятност да засегне проекти или програми от интерес за Европейския съюз;

или

  • издава условно разрешение за извършване на пряката чуждестранна инвестиция, след изпълнение от страна на чуждестранния инвеститор на ограничителни мерки, предписани от Междуведомствения съвет за скрининг, които могат да бъдат:

– ограничаване правото за придобиване до 20 на сто от капитала на дружество;

– ограничаване правото за придобиване до 10 на сто от капитала на дружество при високотехнологични производства;

– предписания за защита на личните данни, за запазване на сигурността на информацията или други – по предложение на компетентен регулаторен орган;

– запазване на специални права в полза на държавата при вземането на решения от компетентността на общото събрание и управлението при капиталови търговски дружества (т. нар. „златна акция“), в случаите на сделки, осъществявани по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

или

  • отхвърля заявлението, ако счита, че то засяга сигурността или обществения ред или има вероятност да засегне проекти или програми от интерес за Европейския съюз.

Важен момент е, че е въведен принципът на мълчаливо съгласие при липса на произнасяне в предвидения срок.

Извършването на пряка чуждестранна инвестиция започва след издаването на разрешение от Междуведомствения съвет за скрининг.

Решенията на Междуведомствения съвет скрининг   могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Mеждуведомствен съвет за скрининг

Както стана ясно, органът, който ще извършва скрининга, е Междуведомственият съвет за скрининг.  Съставът  на Съвета е следния:

  • Председател е заместник министър-председателят, определен от Министерския съвет;
  • Заместник-председател е министърът на иновациите и растежа или упълномощен от него заместник-министър;
  • Членове на Съвета са по един представител на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на външните работи, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на електронното управление, Министерството на енергетиката, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за енергийно и водно регулиране.

 Предвидени са и санкции за чуждестранен инвеститор, в случай че:

  1. предостави неточна, непълна или подвеждаща информация в заявление за разрешаване на пряка чуждестранна инвестиция;
  2. осъществи пряка чуждестранна инвестиция без издадено разрешение при условията на този закон;
  3. извърши пряка чуждестранна инвестиция в нарушение на условията по издадено условно разрешение;
  4. не изпълни наложена органичителна мярка

Санкцията е  глоба или имуществена санкция в размер на 5 на сто от стойността на инвестицията, но не по-малко от 50 000 лв.

Междуведомственият съвет за скрининг може, независимо от глобата или имуществената санкция, да наложи на чуждестранния инвеститор ограничителни мерки, вкл.:

  • промяна в контрол,
  • промяна и/или преустановяване на дейност,
  • прекратяване на пряката чуждестранна инвестиция и други подходящи мерки.

Министерският съвет има 6 месечен срок да приеме правилник за организацията и дейността на Междуведомствения съвет за скрининг и да приведе правилника за прилагане на закона в съответствие с промените в Закона за насърчаване на инвестициите.